Домашно насилие

Изповедта на една жена: „Умрях първия път, когато ме удари! Сега просто не усещам нищо, дори и физическата болка!“

ЛАЙФСТАЙЛ

Влюбих се в него, когато бях на 24! Бях млада, току що завършила висшето си образование! Сякаш той дойде в точния момент и беше идеалния. Запознахме се чрез общи приятели и се влюбихме лудо. Бяхме неразделни и всички се шегуваха, че сме сиамски близнаци.

Той ме запозна с неговите родители, аз го срещнах с моите. Сякаш всичко беше идеално. Започнахме да говорим за сватба и деца. Случи се и това- омъжих се за него. Сватбата беше приказна, а аз имах усещането, че живея в приказка.

Той беше юрист- работеше в просперираща кантора, а заплатата му беше подобаваща. Аз бях в процес на търсене на работа и след няколко неуспешни опита да започна по специалността, решихме първо да пробваме за дете. „Така и така нямаш работа, по-добре е сега да помислим за детето. Аз изкарвам добри пари-вие сте подсигурени“- това бяха думите му, които ме накараха да взема решение да оставя себе си и кариерата си на заден план.

Стоях вкъщи, готвех и се грижех за домакинството както всяка една жена, която е на крилете на любовта и смята, че нищо друго не й е нужно. Една вечер, той-идеалният, закъсня и аз притеснена му звъннах. След няколко позвънявания той най-накрая вдигна телефона.

„Кажи, мила?“ ме попита той! А аз просто казах, че ми липсва и искам да е до мен. Той каза, че идва след час и затвори. Реших да го дочакам и да го питам как е и станало ли е нещо. Така минаха следващите няколко часа. Аз изпразних бутилка бяло вино и бях обляна в сълзи.

Беше ме страх! За първи път усетих онзи страх, че можеш да се събудиш от някой прекрасен сън и да разбереш, че е било просто мираж! Тогава обаче, в онези минути на стичащи се сълзи и самосъжаление не знаех, че това са последните минути, в които усещам сърцето си да бие и да бъда разкъсвана от болка и любов! Това бяха последните минути живот на душата ми!

Звънна се на вратата, защото бях оставила ключа на ключалката. Исках да бъда сигурна, че ще съм будна, когато той си дойде. Исках да го видя! Исках да задам толкова много въпроси и да получа още повече отговори! Станах леко замислена, а съзнанието ми беше замъглено от бутилката вино, която изпразних! Отворих вратата решително и със замах го попитах: „Къде беше?“ Той просто ме бутна настрани и кисело отвърна: „С приятели!“

Тази студенина ме влуди! Аз- онази, която изостави всичко заради него! Аз- онази, която обичаше до полуда! Тогава не сдържах гнева си и започнах с блуждаещ поглед и хрипав глас да го питам това ли е всичко! „Безсрамник“ успях да му кажа и смело го блъсках в гърдите, а той мълчейки ме буташе!

Тогава. Един силен удар сякаш ме срази! Не видях дори дали беше той…И как..И защо…Не помня изражението му! Не помня…Нищо..Това беше моята преждевременна смърт. Първия шамар. Само него помня. Следващите- хиляди. Тях сякаш не ги усещам дори. И не мога да избягам. Нямам сили. И може би няма смисъл.

Facebook Comments
Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *