Що е държава? – философски възгледи и идеи

Днес ще ви запознаем с понятието за политика и държава и как отделните философи представят тези две понятия. Естествено, ще се запознаем с възгледите на Платон, Аристотел, Жан Боден, Джон Лок, Монтескьо.

Платон и Аристотел са първите мислители, които отбелязват значението в грижата и възпитанието на младите, като представители на утрешното общество. Днешните университети са далечни “правнуци” на Атинската академия на Платон и на Ликейска школа на Аристотел. Платон дори е първият философ, който се застъпил за обществени детски градини и за целодневни училища. Двамата (в различно време) се заемат с нелеката задача да представят най-добрата форма на съществуване и управление на държавата. Докато Платон споделя в идеите си какво е необходимо за съществуването на една идеална държава, то Аристотел се обосновава на анализи на вече съществуващи държавни устройства.

ПЛАТОН

За Платон идеалното общество е външно отражение на хармонично завършената душа, където апетитът и желанието са под контрола на разума. Само философът, който е достигнал истинско знание, може да управлява, смята Платон. Демокрацията, тоест господството на мнозинството, обикновено се корени в прости мнения. За Аристотел обаче, който определя човека като политическо животно, добрите форми на управление са монархия, аристокрация и демокрацията, като за всяка при всяка от тях трябва да се внимава да не премине в своята противоположност и да се превърне в тирания, владичество на малцинството или управление на плебеите.

Платон смята за вредна размяната на слоевете, вършенето на много неща едновременно е вредно. Идеалната държава е тази, в която всички са щастливи, а всички са щастливи само в рамките на това, за което са предопределени. “Всеки трябва да се занимава с това, което му е предназначение”, казва още Платон.

Философите обичат да наблюдават истината, затова в идеалната Платонова държава управляват те. Основен елемент на държавата е населението, което трябва да се регулира – колко, как и кога да се ражда. Децата се възпитават с приказки, затова трябва да се внимава с подбора им. Младежите се обучават и с музика. Според Платон съществуват формите на управление олигархия, тирания, тимокрация – държавни устройства, сменящи се от управниците, щом между тях възникнат несъгласия. Произведение: Държавата

АРИСТОТЕЛ

На първо място започваме с Аристотел и неговата теория за политика, политическа власт и общност. Сещате се, че той беше казал, че човекът е обществено животно. Да, човекът, според него, е роден и осмисля живота си, общувайки с другите. Именно затова, неговата теория за властта – политическа и икономическа, общността на семейството и държавата, будят огромен интерес и до днес.

Той разграничава господарска от политическа власт и е първия, който прави това разделение. Семейството и държавата са напълно различни общности, според него, както според броя членове, така и според функциите и целта си. Семейството за Аристотел е икономическа общност, чиято основна задача е трудът, а държавата е политическа общност, с цел – общото благо.

Истинската държава за него е политическа общност, но на свободни граждани, а не роби, служещи на владетеля. Така дава едно обпределение за политика и политическа власт – управление на свободни хора. Гражданина трябва да умее и да управлява, и да бъде управляван. Според Аристотел няма значение дали държавата се управлява от един, няколко или мнозина – най-важното еда не се нарушава свободата. Наруши ли се тя, тази държава автоматично става несправедлива. Най-лошото управление за него е тираничното, защото там на гражданите се гледа като на роби. Другата неправилна форма казва той, е олиграхията. Там една отбрана група хора управлява, само защото има по-високо имотно положение от другите. Демокрацията пък, се схваща като диктат на тълпата, който унищожава умните и можещите.

Автор е на произведенията “Метафизика”, „История на животните“, „Риторика“, „Политика“, „Метеорология“, „Никомахова етика“ и „За душата“, “Политика”, както и много други.

ЖАН БОДЕН

Той е дефинира понятието суверренитет като върховна власт на държавата, абсолютна и неделима, във вътрешните и международните дела. Владетелят стои над всички партии и заинтересовани страни и обединява в абсолютна независимост и суверенно цялата власт в държавата. Светските закони не важат за владетеля, който в замяна обаче трябва да гарантира свободата на вярата и сигурността на всичките си поданици. Владетелят остава подчинен единствено и само на Бог и религиозните закони.

ВИЖ ОЩЕ

При Боден, който вижда модерната държава като съвкупност от всички семейни родове живеещи в нея, суверенитетът на владетеля е най-важният му атрибут. Той концептуализира три вида държави и суверени – монархия, аристокрация и демокрация. Неговото предпочитание към монархията произтича от убеждението му, че само един-единствен и всемогъщ монарх може да се справи с класовите конфликти между богати и бедни.

П.С. Таква абсолютна власт обаче, много често може да се изроди в тиранична, като историята доказва това. Така след редица войни, се взема решение този суверенитет да не принадлежи в ръцете само на един или няколко, а се предава на целия народ.

ДЖОН ЛОК

Той въвежда понятието за разделение на властите като допълнително ограничение на суверенитета. Той твърди, че трябва да се избегнат тиранията и корупцията, за да върви една държава към общото благо – справедливост, равенство и свобода. Така дава идеята, една институция никога да не може едновременно да създава и да прилага законите.

Основно в човешкото общество е частната собственост. Отстоява свободата на словото и печата. Отъждествява държавата с обществото. Три измерения в живота: общуването; индивидуалната свобода; частната собственост. Основна цел на държавата е спазване на частната собственост. Власти – законодателна и върховна. Не изключва революцията, но основно право е правото на собственост. Поризведения: Два трактата за управлението.

ШАРЛ МОНТЕСКО

Той въвежда едно допълнително изискване за съдебната власт – този, който отсъжда според него нещо, трябва да бъде еднакво отдалечен и от създателя, и от прилагащия закона. Монтескьо счита, че има два вида закони:закони на природата, закони на разума.

За запазването на гражданските свободи препоръчва разделянето на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, което влиза в практиката по време на Френската революция. Също така Монтескьо се противопоставя на монархията, на нетолерантността и нетърпимостта, както и на войната. Произведение: „За духа на законите“

ЗАПОМНИ: Разделението на властите е принцип, който надхвърля простото разграничаване на съдебна, изпълнителна и законодателна власт. Той изисква да няма монопол на властта на всички позиции, като за това се въвежда т.нар. длъжностна характеристика, определяща какви са правомощията и какви границите за действие. Тъмната страна на този принцип е, че може да се стигне до бюрикратизация и размиване на политическата отговорност.

КАЗУС

ДА СИ ПРЕДСТАВИМ ЧОВЕК В СРЕДА, ЛИШЕНА ОТ ВИДИМИ НЕЩА, ОСЕЗАЕМИ ОБЕКТИ, ЗВУЦИ, МИРИЗМИ И ВКУСОВЕ. ЩЕ ИМА ЛИ ТОЗИ ЧОВЕК БУДНО И НОРМАЛНО СЪЗНАНИЕ ЗА СЕБЕ СИ И РАЦИОНАЛНОТО МИСЛЕНЕ? ЩЕ ИМА ЛИ ПРОЗРЕНИЯ ЗА НЕЩА, КОИТО СА ОТВЪД СЕТИВНОТО?

КАЗУС

УЧАСТВАТЕ В РЕГИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ. ПРЕДСТАВЯТЕ СВОЯ ДОКЛАД И ПОЛУЧАВАТЕ ВТОРА НАГРАДА , А ПЪРВА ОТИВА ЗА СЪУЧЕНИЧКА ОТ ВАШЕТО УЧИЛИЩЕ. МОЛИТЕ Я ДА ВИ ИЗПРАТИ ДОКЛАДА СИ. НЕВОЛНО УСТАНОВЯВАТЕ, ЧЕ ПОВЕЧЕТО ОТ ИНТЕРЕСНИТЕ НЕЩА В ДОКЛАДА СА БУКВАЛНО КОПИРАНИ ОТ СТАТИЯ В ИНТЕРНЕТ. КАКВО ЩЕ НАПРАВИТЕ?

Казусът е метод, при който се представя дадена проблемна ситуация, която е обект на анализ с цел открояване на различни алтернативи за решение. Казусът може да бъде описание на случай, част от документ, от филм и пр. с поставени към него задачи. Чрез използване на казус може да се провери прилагането на теоретични постановки на практика, изпробването на различни техники в една реалистична или симулирана ситуация.

. Специфични особености на казуса са: представя една проблемна ситуация, техническо средство, човек, клиентска група и пр. с много детайли; базира се на факти и реален житейски сюжет; приближава максимално един проблем към истинския живот; може да се свърже с теоретични постановки и служи за илюстрирането на теорията или за нейното оспорване.

НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕ НА КАЗУС

. При оценяване на казуса се отчита начинът на разсъждение на студента; даването на повече алтернативи за решение на проблема; привежданите аргументи в защита на различните позиции (алтернативи); начините на “излизане” от проблемната ситуация; формулирането на правилни изводи. Оценяването се свързва с целта, за която е използван казуса, и със степента на нейното постигане.