Ценностите и свободата на избор

ЦЕННОСТИТЕ НА КАНТ И НЕОКАНТИАНСТВОТО

Кант казва, че човекът постига своята автономия, своята свобода, когато съгласува своята воля с всеобщото благо или всеобщите принципи на разума. Определя още и трите регулативни идеи на разума, а именно – за човешката душа, Бог и светът като Космос. Това обаче, са непознаваеми идеи. Неокантианството интерпретира тези идеи като ценности. Всяка историческа ситуация се ръководи от ценности, които въпреки че остават също непознаваеми, ръководят човешките отношения и действия.

Винделбанд казва,че различните епохи имат различни ценности, които определят живота на хората. Така в Античността водеща ценност е героизмът, през Средновековието – вярата, а Новото време- разумът. Така основната ценност на обществото се въплъщава във всяка отделна личност и бележи и социалните отношения. В историята според него можем да се вживеем в ценностите, но не чрез разума, а чрез вживяването в образи и чувства. Источеските събития не могат да се познаят чрез опита или разума, а чрез преживяването . Културата е съвкупност от събития, които обаче се осветяват от една ценност, специфична за даденото общество.

НИЦШЕ И ЦЕННОСТИТЕ

Рационалната интерпретация на ценностите също е критикувана строго от Ницше. Той поставя едно водещо понятие в своята философия, а именно волята за власт. Тя е вътрешна движеща сила на живота според него, която действа навсякъде в живота и създава противоречия. Тези противоречия водят до налагане на по-силната страна и издигат нейната ценност в господстваща. Волята за власт Ницше нарича интерпретация или преоценка. Така Ницше стига още по-далеч като отрича ценността на Бог, казвайки, че тя само ограничава човешките действия. Така волята за власт е тази, която създава нови ценности и отваря широкото поле на творческата дейност на човека. Ницше смята, че свърхсетивния свят и Бог водят човека до нихилизъм или отричането ценността на света, в който живеем.

ЦЕННОСТИТЕ НА МАКС ШЕЛЕР

Водещ въпрос за Шелер е същността на човека. Той поставя именно човека в центъра на своите изследвания, което го доближава до Ницше. Иска да премахне строгата парадигма на човека като рационално същество и да отиде отвъд тази поставена граница. Открива, че в човека се пресичат много противоположни начала, чието изследване може да доведе до пълното разгръщане на неговата същност. Шелер поставя ценностите като основа, тъй като в тях се обединяват протиположностите – на духа и тялото, материалното и духовното, на божественото и човешкото.

Шелер казва, че волята се основава на чувството, като връща природния свят в разбирането за човека. Там стоят вчувстването и преживяването , които за Шелер правят от човека човек и могат да обяснят ценностите му. Казва, че човек възприема света не чрез понятия, а емоционално – практически. Това се случва чрез сърцето, в което са поместени емоциите отразявани от обекта на чувствата Така порядъка на чувствата зависи не от чувстващия, а от чувстваното. В сърцето се пресичат емоции и разум, и чрез него могат да се подредят ценностите. Любовта е най-висшето битие на ценността и именно тя създава ценности, а омразата ги разрушава.