Упражнения по Философия

123 comments

“ Всеки напредък в културта, от който се учим има за цел да постави придобитите знания и умения в услуга на хората. Но най-важния предмет в света, върху който можем да приложим напредъка, е човекът. Тъй като той е своя, собствена, последна цел. Следователно, да познаем човека, според спецификата му като земно същество, надарено с разум, особено заслужава да се нарече знание за света. При все, че човекът съставлява само част от създанията на Земята. Едно учение върху знанието за човека систематически изложено (антропология) може да бъде изградено или от физиологическо, или от прагматическо гледище. Физиологическото знание за човека е насочено към изследването на това, което природата прави от човека: Прагматическото – към онова, което той като свободно действащио същество прави от самия себе си, или може и е длъжен да направи. Който умува над природните причини върху които вероятно почива, например способността за спомен може дамъдрува така или иначе (според Декарт) над следите , които оставят в мозъка впечатленията получени от усещания. Той трябва, обаче да признае при това, че в тази игра на представите си, той е само зрител и трябва да остави природата да действа, тъй като не познава мозъчните нерви и фибри, нито умее да си служи с тях за своите намерения. Следователно всяко теоретическо умуване на д тях е чиста загуба. Но когато той, използва възприятията от това, което е установил, че пречи или насърчава паметта, за да я разшири или направи по-гъвкава , и за тази цел се нуждае от знание за човека. Тогава това занимание би съставлявало част от антропологията от прагматическо гледище и именно тя е, с която се занимаваме тук.
„Антропологията от практиеско гледище – Кант

Така антропологията разгледана като знание за света, което трябва да дойде след училището, собствено още не се нарича прагматическа, когато съдържа разгърнато знание за нещата в света, например за животните, растенията и минералите в различни страни и при различни климати, също и тогава , когато съдържа знание за човека като гражданин на света. Поради това дори, знанието за човешките раси като продукти, които се дължат на играта на природата, още не спада към прагматическото знание за света, а само към теоретическото. Освен това, изразите да познаваме света и да имаме света са доста различни един от друг : доколкото единия само разбира играта, която е наблюдавал, докато другият е участвал в нея. Но за да прецени така нареченото висше общество, а именно – съсловие на благородните, антропологът се намира в много неизгодно положение, тъй като те стоят твърде близо един до друг, но твърде далеч от другите. Към средствата за разширяване обхвата на антропологията спада пътешествието, пък било и само четенето на описание на пътешествия. Но все пак преди това трябва да сме придобили у дома си знание за човека, като сме общували със своите съграждани или съотечественици , ако искаме да сме наясно какво търсим навън, за да разширим обхвата на тези знания. Без такъв план ( който предоставя знание за човека) гражданина на света остава завинаги много ограничен , с оглед на своята антропология. Общото знание тук винаги предхожда локалното, ако философията трябва да го подрежда и ръководи: без нея всяко придобито знание не е нищо друго освен граментарно лутане в тъмнина, а не наука.
Антропология на прагматическото гледище, Кант

https://www.dw.com/bg/%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82/a-38644571

Category: ЗАБАВНО

123 comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *