Съвременни творци, чувате ли зова на старите български майстори?!

Удивително е желанието на българския културен деец да създава красота.

Открива я навсякъде и във всичко.

Пресъздава я в своето изкуство – скулптура, живопис, музика, строителство и още и още.

Завидно е творчеството на старите български майстори – Кольо Фичето, Владимир Димитров – Майстора, Маестро Атанасов и още много знайни и незнайни красивотворци, завещали ни фолклорно национално богатство – материално и нематериално.

Маестро Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив, в мизерия и недоимък. С помощта на свои близки учи в Букурещкото музикално училище, а по-късно в Италия – град Пезаро, в музикалния лицей „Росини“. Това, което го води по тези далечни от Родината пътища, е желанието да може да създава красота по най-добрия начин. И го прави!

Създава оперите „Борислав“ по едноименната историческа драма на Иван Вазов, „Гергана“ – по поемата „Изворът на белоногата“ на Петко Р. Славейков, „Цвета“. Маестро Атанасов създава и опери за деца, а „за деца се пише, както за възрастни, но малко по-добре“, казва Максим Горки.

Българските майстори на словото, четката, длетото – и техните герои са склонни на жертва, на саможертва, само и само да се доближат до корена на българската духовност или физическа красота. Да я увековечат.

В желанието си да създават красота, старите майстори вграждаха сенките на най-красивите българки в чешми и мостове, с най-красиви думи описваха българката, а любовта – с най-нежната музика.

Какво ще оставим ние на поколенията след нас или ще четат Вазов, ще гледат Майстора, ще слушат Маестрото и ще твърдят, че не ги разбират.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.