Сфера на политическото

Човек не може да живее сам и изолиран и винаги е част от някаква общност. Благодарение на рзума обаче, той сам определя мястото и значението си нея. Винаги общността има някаква йерархия, а институциите регулират функциите на всеки слой. Човек има отговорност не само пред себе си, но и пред общността. за да се постигне единен резултат, който наричаме общо благо. Съвкупността на всички дейности на обществото и тяхната организация към еднни действия и просперитет образуват сферата на политическото.

АНТИЧНИ ФИЛОСОФСКО_ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА ДЪРЖАВАТА

ПЛАТОН

Според него държавата е възможност да се осъществят идеите на обществото в полиса. Истината обаче, според Платон могат да я познаят само философите. Идеалната държава се създава, управлява от философите, а действието на законите трябва да е справедливо. Тя според него е възможна в две форми – монархическа и аристократическа.

АРИСТОТЕЛ

Той разграничава правилни и неправилни форми на държавата. Правилни са тези форми, при които се упрвлява в интерс на обществото – монархия, аристокрация и полития. Неправилни са тогава, когато се управлява в интерес на самите управници – тирания, олигархия и демокрация. Политията е идеалният начин на управление и се характеризира с баланс – в правата, законите, имотното състояние.

МАРК ТУЛИЙ ЦИЦЕРОН

Държавата според него е дело на самия народ. Зависи от взаимното признаване на правата и задълженията. Различава триф форми – според броя на управляващите – царска власт, аристокрация и демокрация. Идеалната държава съчетава всички заедно и по-точно положителните им качества.

СРЕДНОВЕКОВНИ ВЪЗГЛЕДИ

ТОМА АКВИНСКИ

Държавата според него е част от универсалния порядък , чиито създател е Бог. Държавата има функция да предостави всичко необходимо за физиологичното , умствено и морално развитие. Разделя чисти форми – монархия, аристокрация и полития и извратени – тирания , демагогия и олигархия. Монархът олицетворява единстовото , аристокрацията – признатите заслуги , а народът е гаранция за социален мир.

МАРСИЦИЙ ПАДУИНСКИ

Той защитава монахическата идея за държава, но само, когато монархът се избира.

ПОЛИТИЧЕСКАТА МИСЪЛ НА НОВОТО ВРЕМЕ

НИКОЛО МАКИАВЕЛИ

Той е виден представител на политическата мисъл на Възраждането. Според него държавата е състояние на обществото – като властващи и подвластни и нат техните отношения помежду им. Смята, че умерената република и смесените форми са най-доброто решение, като при тях се съчетават монархически, аристократически и демократични елементи.

ТОМАС ХОБС

Представител на Новото време , той твърди, че държавата трябва да бъде на основата на естетсвените права. Негова е теорията за Обществения договор. Смята, че държавата е съглашение между индивидите да поверят върховната власт на един. Властта може да се придобие доброволно и чрез сила. Дава предпочитание на монархията.

ДЖОН ЛОК

Общественият договор е източник на властта и причина за възникване на държавата. Допуска обществото без държава, но след като индивидте сключват обществен договор в името на безопасен живот, като не преотстъпват напълно своите права. Отказват се сами само от правото си да прилагат закона. Така се поражда контрол над властта и не се допуска тирания. Обществото и държавата според него се различават, защото обществото е резултат от социален договор, а държавата от политически. Принципи на държавата са раздлението на властите и законността. Задава и началото на Конституцията, като основен закон който определя какво е общото благо и начините, чрез които да се постигне.

МОНТЕСКьО

Той е известен с терояиата си за разделението на лвастите. За да се гарантира свободата, тези власти трябва да са разпределени в ръцете на различни хора.

РУСО

Продължава договорната теория, като казва, че държавата е е плод на общата воля на народа, която се постига чрез всеобщ закон, приложим за всички.