Психологически теории за личността

ЛИЧНОСТНИ ЧЕРТИ

Всички сме уникални по своята същност и това се наблюдава при нашето поведение в различни ситуации. Ако решим да изследваме поведението на един човек, ще забележим, че той се държи по сходен начин в различни ситуации и това е характерно за него. Още в Античността, философите обясняват различието в поведението ни според темперамента, който притежаваме. Темпераментът е нашето вродено съчетание от особености на нервната ни дейност, които определят протичането на психичната ни дейност. Според него, ние имаме различна динамика, тонус, нагласа, Хипократ дава първата класификация на темпераментите още през 5 век пр. Хр.. Той казва, че темперамнтът на човека според преобладаващата течност в организма ни. Древногръцкият философ дава четири вида темперамент: сангвиник (кръв), холерик (жълта жлъчка), флегматик (лимфа), меланхолик (черна жлъчка).

https://medconsult.bg/news/curious/item/3325-kakvo-e-temperamentat-i-kak-ni-opredelya-kato-hora

Съвременните психолози обаче, възприемат различията между хората не като темперамент, а като различки в личностните черти. Това е предразположеността на индивида да реагира по сходен начин в различни ситуации, да показва постоянство в своите мисли и чувства.

ГОЛДЪН ОЛПОРТ

Според този американски психолог поведението на личността може да се разгледа като съвкупността от личностни черти, които го правят един и същ в различни ситуации. Като пример можем да дадем този: ако един човек е стеснителен в дадена ситуация, то той ще бъде такъв и в други. Личностните черти ни карат да се стремим към поведение и ситуации в живота, които провокират тяхното разкриване. Ние живеем така, че да проявяваме себе си максимално. Личностните черти са индивидуални и общи. Общите обаче, се проявяват по различен начин при всеки, тъй като самото им съчетание е различно.

Линчостта се фромира според влиянието на три фактора: биологични, психологични и социални. Взависимост на кой фактор дават определящо значение, се формират и различните психологични теории на личността.

ПСИХОАНАЛИЗА

Неин създател знаем, че Зигмунд Фройд. Структурата на личността според него се определя от 3 компонента – То, Аз, Свръх-Аз. То е несъзнателната част от нас. Под негов натиск искаме нещо, но не знаем тоно какво. Тук са инстинктите и нагонът. Нашето физиологично оцеляване се крие именно в То. Функционира на принципа на удоволствието и прави това, което иска веднага. То е източник на енергия и никога не мисли за последствията.

Аз-ът е връзката ни с външния свят, която е наясно с реалността и държи в хармония връзката с То и вътрешните желания на личността. Благодарение на тази част от нашата личност, ние държим едно приемливо поведение. Функцията му е да осигури безопасността, спокойствието и здравата психика на личността. Аз преценява кога и как трябва да се действа, за да се удовлетворят желанията или пък за да е благорпиятно за личността.

Свръх-Аз се формира под влиянието на социума. Той включва идеалния Аз- образ и социалните правила и забрани. Ние придобиваме Свръх-Азът, благодарение на влиянието ни от родители, семейство, общество. В момента, в който започнем да различаваме добро и зло, то Свръх-Азът е формиран. Той играе ролята на самоконтрола на личността, който ограничава или подтиква към действие Аз-ът. Свръх-Аз и То непрекъснато оказват натиск върху Аз-ът ни и там се появява дискомфорта и напрежението , което усщеаме при разликите мжду нашите желания и външния свят.

СОЦИОКОГНИТИВНА ТЕОРИЯ

Тази теория принадлежи на канадския психолог Алберт Бандура. Според него личността се формира при взаимодействието на социалната среда, поведението и личността. Смята, че ние избираме поведението си според натрупания опит, но и като наблюдаваме другите. Отчитайки последиците от чуждото поведение, ние избираме как да действаме. Ако води до негативни последици, ние се въздържаме от сходни действия. В моментите, в които ние се идентифицираме с някой, започваме и да имитираме поведението му. Всекидневните наблюдения на дадено поведение, според Бандура, стават и наши. Освен обществото обаче, влияние върху личността оказва и когнитивното развитие. Ние формираме поведението си и чрез мисълта. Това означава, че благодарение на интелектуалното си развитие, ние можем да избегнем грешки.

ХУМАНИСТИЧНА ТЕОРИЯ

Карл Роджърс поставя акцент върху потребността на личността от актуализация. Това е вроден стремеж да съзряваме физиологично и психично. Още с раждането си, ние актуализираме физиологичното си равнище. С физическото ни развитие се започва и психичното – тогава се формира нашия Аз. В този момент започва процесът на самоактуализация. Това е процесът на себеразвитие и формиране на личността. Ние се формираме най – вече под влияние на социалната среда. Още като дете, възприемаме информацията, която знаем за себе си, като я сравняваме с това, което другите казват за нас. Основното за Роджърс е , да има съгласуваност между реалния и идеалния Аз- образ. Тази хармония зависи от любовта, която детето получава като малко. Разграничава тази любов на условна и безусловна. Усповното позитивно отношение е такова, при определени условия – когато детето е послушно. По този начин то озапочва да обича себе си, само в определените от авторитети условия. Безусловното позитивно отношение е това, което прави личността здрава. Тук също има ограничения, но с обяснение, защо едно поведение е неприемливо.

97 comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *