Науката логика

1. ПОЯВА НА ЛОГИКАТА

Благодарение на мисленето ние можем да познаем света или с други думи, то реализира нашите познавателни способности. Чрез него опознаваме по-добре вещите, явленията и всичко, което ни заобикаля. Критическото мислене обаче, се опитва да разбере и самото себе си. То е насочено към външния свят, но и към самото него. Науката за мисленето наричаме логика, а неин създател е Аристотел. Логиката не излседва точно какво мислим, а как го мислим, правилата, които следваме и законите, които спазваме.

Логиката изследва структурата на мисленето, правилата и законите, процедурите по обосноваване и доказателство, благодарение на които ние стигаме до валидни резултати.

2. ИНФОРМАЦИЯ И ЗНАНИЕ

Когато мислим за нещо, това е предмет на мисленето. Предметът на мисленето има структура и елементи, подредени по определен начин. Цялата организация на този процес се нарича информация, а транспортирането й до мозъка става чрез сетивата ни. Достигайки до мисленето, тя се превръща от просто информация в знание. Когато това знание съответства на предмета на мисленето, за него казваме, че е истинно. А когато се разминава в по-малка или по-голяма степен, то е неистинно.

Когато говорим за знания, ние трябва да сме напълно сигурни в тяхната достоверност. От изключителна важност е да премахваме манипулацията, заблужденията, предразсъдъците и субективността. За да постигнем тази цел обаче, трябва да аргументираме и обосноваваме знанията. Логиката изучава именно тези процедури и ни помага да сме сигурни, че знанията, с които разполагаме, са истинни.

3. ТЕЗА

За да тръгне от някъде мисленето в своите познавателни стремежи, е необходимо да намерим изходна точка. Тази изходна опорна точка се нарича теза и е първата стъпка в нашите познавателни търсения.

Критическото мислене ни помага да формулираме, извеждаме и защитаваме дадена теза. Предварителната работа, с която трябва да започнем, за да формулираме дадена теза, е да потърсим повече информация. Това означава да опознаем по-добре тематичното поле, с което сме се захванали. След това проверяваме, с какво разполагаме като знания и проверяваме тяхната достоверност. Естествено обаче, това не е никак достатъчно, за да убедим другите, че нашата теза има право. За да успеем да се обосновем, е необходимо да последва изложение, в което да докажем или отхвърлим дадената теза.

Думата теза означава основно положение и винаги заема централно място в изложението. Тя трябва да се откроява от аргументите. Следващата част от познавателното ни изследване трябва да бъде следвана от процедура на доказване, която се извършва посредством аргументи.

4. ПРАВИЛА ЗА ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕЗА

Точно и ясно формулиране

Да, трябва точност, яснота и безупречен изказ, за да бъдем разбрани коректно. Никакви преносни значения 9 метафори, преувеличения), никакви въпроси, никакви заповеди, молби и жалби. Тя винаги трябва да бъде категорично съждение, което не създава усещане за условност. Ето защо, тезата трябва да бъде повествователно изречение.

Тезата остава една и съща в процеса на доказване

Никога не трябва да се отклоняваме от дадената теза, ако искаме да постигнем категоричност и истинност. Тази „подмяна на тезата“ води до безпредметни усилия от наша страна.

Тезата не трябва да съдържа противоречия

Никога не трябва да изидгаме теза в разрез с природни закони или в подкрепа на фантатстични и художествени идеи.

Тезата не трябва да бъде аксиома или общоизвестна истина

Никога не си губете времето с това, защото това са неоспорими факти, с които всички са запознати.

One comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *