Критическа рационалност и аргументация

Рационалността като критическо мислене

Мисленето на първо място е акт на установяване на съществуването и процес на разсъждения и аргументация, при които се постига някакво ново знание. Критическото мислене винаги се стреми към истината, затова тръгва от изходно знание, което е доказана истина, изминава определн път по събиране на нова информация и стига до нови знания, които са негова цел.

Кртитическото мислене е познаващо мислене – негова цел е истината. Така критическата рационалност е способност на познаващото мислене, което извежда последователно и обосновава аргументирано знания и идеи, при спазване на всички правила, за да се постигне валиден резултат. Валидният резултат обаче, не винаги е истинен. Разсъдъкът е този, който превръща информацията в знания, а разумът ги подрежда в система, която ги зидга като цялостни идеи.

НЕРАЦИОНАЛНО МИСЛЕНЕ

Нреационалното мислене е това мислене, при което разумът не е водещ. Там обикновено говорят емоциите и мисълта е хаотична, неподредена и оттам – неразбираема. То не може да постигне истината и създава затруднения в разбирането и обяснението.

ЕЗИКЪТ – СОЦИАЛНОТО СРЕДСТВО НА МИСЛЕНЕТО

Езикът е система от знаци и кодове, благодарение на която ние изразяваме мислите си и ги споделяме с останалите. Мислите сами по себе си принадлежат на лиичността и тяхното споделяне става чрез езика. Чрез него се постига съгласие и единство, като това определя и хармония на живота в общността. Той се усвоява, разбира и употребява в процеса на общуване. Мисълта както казахме, е субективна. Тя шринадлежи на човека и само, ако той пожелае, я споделя с другите. Този акт на изказване на мислте се нарича реч. Чрез нея ние се обръщаме към другите и целенасочено действаме в общността.

АРГУМЕНТАЦИЯ И АРГУМЕНТИ

https://www.online.rhetoric.bg/custom%20structure%20/category/%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%B0%D1%80%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/

Споделянето на мисли чрез езика и речта е социалната отговорност на индивида, но тя не е достатъчна. Най-важното е тя да бъде разбрана правилно. Това означава, че простото изричане на мисли не е достатъчно. Те трябва да бъдат уточнени, изяснени, конкретизирани, сравнени и обобщени. Въпреки всичко обаче, може да се стигне до неразбиране, противопоставяне и конфликт. За да бъде постигната целта на критическото мислене, критическата рационалност трябва да тръгне от босновани факти и да следва правила, които са общоприети. Този процес се нарича процес на агрументация. Мислите, които го съставят се наричат аргументи. Цялостният процес на извеждане, обосноваване и представяне в речева доменстрация с цел постигане на разумна убденеост съставя и самата аргументация.