Дий, конче, дий …!

Воцек – простоват, своенравен войник, който трудно овладява чувствата си, прави всичко според въможностите си, за да осигури по-добър живот на своята приятелка Мария и нейното дете.

Той върши всичко – търпи укорите на своите началници заради лошото поведение, разкрива душата си пред Доктора, за да спечели още малко пари. А Доктора е воден от желанието си да изследва „този интересен медицински случай“, тъй като той би го направил известен.

Неговата ранима душа вижда „кървав залез“ и това го плаши, отбива се в дома на Мария, за да даде и последните си пари и я сварва пред огледалото с подарените й от Барабанчика обеци.

Това го смущава, но Мария успява да го успокои. Това обаче не успокоява нейната гузна съвест. Воцек усеща подигравките и шушуканията на хората и отново иска обяснение от Мария.Тя му заявява, че е по-добре да й „забие нож в гърба, отколкото да чува неговите думи“.

На следващия ден Воцек вижда своята Мария в прегръдките на Барабанчика и това го разтърсва. Ранима душа, натрапчиви думи на Малоумния „кръв, кръв“, кървав залез … и нож в гърба на Мария.

На улицата децата играят, а с тях е детето на Мария. Дете донася вестта, че до блатото е намерено тялото на Мария. Всички се разбягват. Детето на Мария, без да разбира какво се е случило, тича след тях с дървеното си конче като весело подвиква „Хоп, хоп“.

Това е краткото съдържание на операта „Воцек“ на композитора Албан Берг, написана по драмата на немския писател Бюхнер “Войцек“ по действителен случай.

Всички деца искат да пораснат.

Излизайки от вашия свят, навлизате в света на възрастния.

В юношеството упражнявате това, което сте видели в света на възрастните, а там приказката свършва.

Война между хора, родители. Война между народи, светове.

Не слизайте от вашето дървено конче – Дий, конче, дий!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.