“Ако бях…“

Пифеар и Зефорис – приятели рибари се разхождат по брега на морето. Зефорис – влюбен в девойка, която спасил, мечтае да я срещне отново, а приятелят му Пифеар, вече щастлив от това, че има пари, за да се ожени за сестрата на своя приятел. Пари, спечелени от преноса на писма на богат господин… И о, чудо, срещу тях се явяват Немеа – спасената девойка, баща й – богатият господин, платил на Пифеар и принц Кадор – братовчед на Немеа и желан жених на цар Мосул – баща на Немея.

Немея обаче е непоколебима – тя ще се омъжи за човека, който я е спасил от морето.

С хитър трик Кадор успява да убеди Немея, че той я е спасил. Зефорис разбира, че мечтите му са недостижими. Унесен в блянове написал на пясъка: „Ах, ако бях цар“ и заспал.

Да! Това е съдържанието на операта „Ако бях цар“ на Адолф Адам.

Колко важно е да запишеш своята мечта някъде, даже и на пясъка. Може времето или поредната вълна да я изтрие, но… може и да се сбъдне. Както всъщност и става в операта.

А за да научите как точно се е случило това, прочетете цялото съдържание на операта „Ако бях цар“ или я посетете, при възможност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.